В рубриката Улици на историята“ винаги се стремим да откриваме

 В рубриката „ Улици на историята “ постоянно се стремим да откриваме някои забавни имена на малко позабравени персони. Кръщаването на улици с човешки имена стартира да се случва за първи път в Русе. Това обвързва една улица с персона и по този начин затвърждава нейната значителност. Ако сте се разхождали постоянно в Драгалевци и вероятно сте минавали около стадиона, едно име може да е направило забавно усещане – ул „ Гена Димитрова “. Коя е тази жена и за какво нейното име остава вечно като улица в София?

Гена е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско.

Още като дете демонстрира впечатляващи музикални качества и първият ѝ преподавател по музика е безапелационен, че това момиче ще има невероятни триумфи. Иван Генков (учителят) към този момент виждал по какъв начин това изкуство ще отвори доста порти за Димитрова и е бил прав. Гена идва по гуменки и в носия на приемните изпити в Държавната музикална академия.

Както се досещате, Гена не идва от богато семейство, което да може да си разреши нейното обучение. Парите на фамилията не са задоволително, само че Димитрова не се отхвърля, за нея това е единствената посока. Дупките в бюджета се запълват с непосилен труд и всякаква допустима работа. Един ден получава предложение да мие съдовете в столовата на Консерваторията. И момичето го прави, без да се оплаква от подигравките на своите по-заможни колежки. Впрочем историята припомня по какъв начин един ден нейната вокална педагожка Лиляна Жабленска отвръща на закачливите ѝ колежки следното:

Колелото на ориста се върти и след няколко години в миене на съдове и пеене, Гена почнала своя дълъг креативен път. Талантът ѝ лека бавно я ускорява към една голяма кариера, която ще остави диря освен в родната, а и в международната опера. В началото работи като стажант в Софийската опера, а през 1966 година е поканена на специализация оперното музикално учебно заведение към миланския спектакъл „ Ла Скала “. Дебютът ѝ на родна сцена идва с доста тежка задача – ролята на Абигайл в „ Набуко “. Както мнозина се досещат, Гена в никакъв случай повече няма да мие чинии. През 1970 година печели интернационален конкурс за млади оперни артисти в София, премията е изключително скъпа – две години специализация в театралното учлище към „ Ла Скала “.

Изявите ѝ не престават на италианска територия под управлението на имена като Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Докато специализира, взе участие и в конкурс за оперни артисти в Тревизо с ролята на Амелия от „ Бал с маски “ на Верди. Отдадеността ѝ към творчеството на Верди води до съществени достижения. През 1972 година пее на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили. Ролята ѝ още веднъж е на Амелия. Ако се чудите какъв брой време е било належащо на италианците да запомнят името на българската оперна певица, отговорът е по-малко от две години. След приключването на стажа ѝ, получава предложение за работа, а през идващите години ще бъде спрягана за една от най-хубавите на сцената.

В края на 70-те години към този момент може да се назовава звезда на сцената на международната опера. Гена извършва някои от най-сложните и тежки функции, освен това по целия свят. Пяла е във Виена и Верона, а в Ню Йорк печели още веднъж интернационален конкурс за реализатори на Турандот през 1987 година Същата година е особено поканена в град Бусето, с цел да получи специфична премия „ Златен Верди “.

Извън креативните си триумфи, Димитрова в никакъв случай не може да бъде разказана като надут и самовлюбен човек. Нейният дълъг житейски път оставя ясна диря, която не разрешава възгордяване или главозамайване. Впрочем всичко направено от нея е само и единствено в името на науката. Никога не е потърсила човек, който да ѝ слугува. Свободното си време е вложила в преподаване и обучаване на млади гении. Консерваториите в София, Атина и Рим, както и доста други градове, не могат да не помнят нейното наличие и препоръки. Трусове не липсват, брачният партньор ѝ Георги Стойков умира в автомобилна злополука и нанася неизличима рана в сърцето на певицата. Съветът на Павароти към нея е да се насочи към сцената, тъй като единствено изкуството може да я избави в тези тежки моменти.

Гена Димитрова умира от рак на 11 юни 2005 година в Минало. На околните си споделя, че ще се върне, само че за жал не съумява да съблюдава това заричане. Редица музикални критици и до през днешния ден остават безапелационни, че осъществяванията ѝ на сцена са недостижими и до през днешния ден. Освен всички награди и почести, може би тази улица във Витоша би могла да я зарадва, въпреки всичко животът ѝ стартира с песента „ Хей Балкан ти роден наш “ и може би тъкмо затова е получила правото да стане част от Витоша.

Заглавна фотография: By Потребител Opera – http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tosca-3.jpg, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18244557